Постинг
06.06.2013 16:38 -
Правото на последна цигара...
Димът от цигарата ѝ отново беше тук. Тя го оставяше да попие в плътта ѝ, надявайки се по този начин да
заличи аромата му, татуиран върху кожата ѝ. Беше намразила този аромат, така сладникав до погорчаване.
Погледна към небето. По очите и можеше да разбереш, че е изгубена. По замръзналите и сълзи, които допреди малко
се стичаха като река върху пребледнелите и бузи - че я болеше. Гледаше към звездите, те рядко се показваха
на английското небе. Пушекът от преполовената и цигара, танцуваше във въздуха пред нея. С танца си разказваше
една вече приключила история. Една нейна история. Докато димът чертаеше лицето ѝ, грейнало от радост, досущ
като пролетно слънце. Докато ѝ припомняше спомените, които искаше да заличи от съзнанието си, меланхолията я
обля, а раната в сърцето и се разкървави. Всяка една цигара, нагло и припомняше усмивките, прегръдките до
задушаване, нежния допир... Лъжите и до болка познатите сълзи. Въпреки това, тя си беше дала правото на тази
последна цигара. Наслаждаваше и се, позволяваше ѝ на воля да разказва за тази забранена история. Оставяше я,
да превземе всяка една частица в нея, а местата, на които димът я докосваше, я боляха. И с последната дръпка
от цигарата, тя разреши на една, едничка ледено студена сълза, да избяга от окото ѝ. Така това момиче
се сбогува с историята, която трябваше да бъде забравена.
заличи аромата му, татуиран върху кожата ѝ. Беше намразила този аромат, така сладникав до погорчаване.
Погледна към небето. По очите и можеше да разбереш, че е изгубена. По замръзналите и сълзи, които допреди малко
се стичаха като река върху пребледнелите и бузи - че я болеше. Гледаше към звездите, те рядко се показваха
на английското небе. Пушекът от преполовената и цигара, танцуваше във въздуха пред нея. С танца си разказваше
една вече приключила история. Една нейна история. Докато димът чертаеше лицето ѝ, грейнало от радост, досущ
като пролетно слънце. Докато ѝ припомняше спомените, които искаше да заличи от съзнанието си, меланхолията я
обля, а раната в сърцето и се разкървави. Всяка една цигара, нагло и припомняше усмивките, прегръдките до
задушаване, нежния допир... Лъжите и до болка познатите сълзи. Въпреки това, тя си беше дала правото на тази
последна цигара. Наслаждаваше и се, позволяваше ѝ на воля да разказва за тази забранена история. Оставяше я,
да превземе всяка една частица в нея, а местата, на които димът я докосваше, я боляха. И с последната дръпка
от цигарата, тя разреши на една, едничка ледено студена сълза, да избяга от окото ѝ. Така това момиче
се сбогува с историята, която трябваше да бъде забравена.
Тагове:
Няма коментари
