Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2013 19:39 - Just something...
Автор: niarraprospero Категория: Изкуство   
Прочетен: 1693 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.11.2016 09:49


 Здравей! 

Как да се обръщам към теб? Не смея да те нарека „скъпи”, защото така ме боли още повече. Не смея да те нарека „мили мой”, защото макар и да си мил, никога не си бил мой, а и едва ли ще бъдеш. Не смея да те нарека по име, защото Те ще разберат кой си. А аз не мога да го позволя. Разкривам прекалено много за самата себе си. Затова няма да те наричам никак. Но така дали ще разбереш, че това е точно за теб? Аз ще живея с надеждата, че щом прочетеш и последният ред, нещо в теб ще трепне и ще си кажеш: „ Да, да. Това е от нея. ”
 Как си тази вечер? Какво правиш? Аз съм добре, или поне с такава мисъл живея. Сега си седя в леглото. Тази юнска нощ е студена, но все пак балконската врата е широко отворена, защото навън липите са цъфнали. Точно срещу прозореца ми е най-голямото и красиво дърво. То е толкова ароматно! Денонощно в стаята ми се носи нежният полъх на вятъра, който донася приказният аромат на липи. 
  Разкарах ти прекалено много за ароматните дървета... Сега е време да ти разкажа за моите чувства към теб. Ще се опитам да не говоря за „нас”. Защото няма такова понятие. Има само „Ти” и „Аз”. Никога не стигнахме по-далече от това. Никога не говорихме открито. Никога не бяхме достатъчно смели, за да признаем чувствата си. Или по-скоро аз не бях. Та, дори не ми е известно дали ме обичаше?! Изобщо някога привлякох ли те с нещо?! Кажи ми. 
Отговорът не е от значение. Каквото и да кажеш, аз ще те обичам. Тайно, наивно, някак по детски. Но истински. Може да не съм живяла много, може да не съм се влюбвала в никого другиго. Може да съм жалка. Но все пак те обичам.Обикнах те преди близо половин година. А от теб – „ни вик, ни стон”, до ден днешен. И все пак – никой не може да те заличи от съзнанието ми. Може да те забравям за час-два следобед. Но какво от това? Нали все пак заспивам и се събуждам с мисълта за теб. Да, осъзнавам, че съм невероятно глупава. Ти ме мислеше за супер умно момиче, което говори във всяка една област без затруднение, мила, с големи мечти и прекрасна коса! Досега съм постигала всяко едно нещо, което съм си поставяла за цел. А ти беше нещо много по-възвишено от цел. Ти бе мечта. Блян. Необходимост. Така и не можах да те спечеля.

    
И един ден просто се отказах...

Но чувствата надделяха. И така, послушах сърцето си, което в крайна сметка не ме доведе до никъде. Само до меланхолия, болка и неизвестност. Сега не мога да не чета любовен роман, да гледам романтичен филм или да слушам Тейлър Суифт, без да се сетя за теб. Ти си навсякъде в моя малък свят. А аз къде съм в твоя? Отговори си сам на този първи и последен въпрос. Аз не искам отговор, защото отново искам да те забравя. 
Може пък някой ден някой далеч по-съвършен да ме „омагьоса”. Но съществува ли такъв? Сбогом, поне засега! Прегръщам те, любими! Усещаш ли парфюма ми? Ухае на липи... image


Тагове:   обич,   мечта,   шанс,   сълзи,   блян,   сбогом,   любов,   няма,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: niarraprospero
Категория: Изкуство
Прочетен: 77564
Постинги: 40
Коментари: 0
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031