И защо да страдам по нещо отдавна загубено...? Всъщност сега разбирам, че аз никога не съм те имала. Така, както лятото няма студеният вятър на Януари; както зимата няма изпепеляващото слънце на Август, и така, както ги няма вече сълз...

 Убий ме с поглед, докато ми крещиш. След това ме погреби с мълчание. Заключи вратата и не ме пускай да си тръгна. А само ако знаеше колко отдавна си бях тръгнала... Мрази ме за дето не си достоен за моята любов. Псувай ме за това, че не...

А на теб липсва ли ти понякога старото ти Аз ? Това, което беше преди да те наранят толкова много пъти и преди да ти разбият сърцето ? Болката променя хората.
А кога за последно някой докосна част от теб, която не може да бъде докосната ф...

      Здравей, скъпа. Пиша ти това писмо, за да го прочетеш някой ден... след доста години, предполагам. 
      Пиша ти, за да ти кажа няколко думи за живота. За това, през което ще се наложи да преминеш. 
     За момчето, което ще обикнеш...

 А ти от къде се появи ? Дойде от нищото, стана част от живота ми, накара ме да изпитвам нуждата от теб и ... си тръгна. Колко ти беше лесно! Знаеш ли, ти беше единственото ми хубаво в поредният тежък ден; Това да видя усмивката ти, ме р...

 Боли ме от човеците, които си правят дом в сърцето ми. И си отиват. След тях е до полуда тихо. Раздиращо. Разкъсващо. Горчиво. След тях се уча как да не обичам... Как да не вярвам в думи. Нито в хора. Как да съм друга - лоша и цинична к...

 САМО СИ ПРЕДСТАВИ, че тя не е твоя. Сутрините не се събуждаш ти до нея, сънената й муцунка целува не твоите устни. А тя е толкова красива сутрин. Приготвя закуска не за теб и не бърза за среща с теб, не на теб разказва как е минал денят...

 Стари ракли не отварям, 
писма повторно не чета.
Дрехи скъсани не кърпя,

 Моля те, не казвай, че аз не мога да обичам, само защото не обичах теб. Не казвай, че аз не мога да бъда наранена, само защото не бях наранена от теб. Не казвай, че винаги съм тъжна, само защото ти не можеш да ме накараш да се усмихна. ...

 Здравей! 
Как да се обръщам към теб? Не смея да те нарека „скъпи”, защото така ме боли още повече. Не смея да те нарека „мили мой”, защото макар и да си мил, никога не си бил мой, а и едва ли ще бъдеш. Не смея да ...

 Димът от цигарата ѝ отново беше тук. Тя го оставяше да попие в плътта ѝ, надявайки се по този начин да 
заличи аромата му, татуиран върху кожата ѝ. Беше намразила този аромат, така сладникав до погорчаване.
Погледна към ...

Българийо, ти за мен една си!
...Хиляди герои бореха се,
Българийо, за твойта свобода!