Постинг
06.03.2017 01:54 -
Спомняш ли си...
А на теб липсва ли ти понякога старото ти Аз ? Това, което беше преди да те наранят толкова много пъти и преди да ти разбият сърцето ? Болката променя хората.
А кога за последно някой докосна част от теб, която не може да бъде докосната физически ? Спомняш ли си ? Отдавна беше, нали ? Така си и помислих.
А спомняш ли си кога беше моментът, до който предпочиташе все да си около хора, за разлика от сега, когато в повечето случаи собствената ти компания ти е по-приятна от която и да е друга ? Отдавна, знам. И когато не пушеше и не си броеше цигарите и не бързаше да ги изпушиш, защото се подава влака от ъгъла ? Когато бързаше да пораснеш ? Когато не си мислеше, четейки надписа по кутиите с цигари "Пушенето убива" , - " Това е целта" ? Когато не се опитваше всеки ден малко по малко да отровиш нещо в себе си ? Когато имаше план, за след няколко години, мислейки си, че ще е различно ? Отдавна беше, нали ?
Времето минава, огледай се. Нищо не е същото, нали ? Няма и да бъде. Само след година всичко ще е различно. Е, може би не всичко.
Не ти ли омръзна вечно да чакаш "момента" ? Да бързаш за влака, да го чакаш ? Да чакаш пет минути до края на часа или два дни до заплатата ? Сливаме се в ежедневието,забравяйки да живеем, правейки едно и също всеки ден. Спри да чакаш. Заслушай се в шума около себе си, който не чуваш. Огледай се наоколо за онова, което не виждаш. Спри да живееш с навици. Спри да бъдеш роб на времето. Живей. Винаги имаш само Този момент.
Проблема на хората е, че си мислят, че имат време, но нямат. Времето има тях.
А кога за последно някой докосна част от теб, която не може да бъде докосната физически ? Спомняш ли си ? Отдавна беше, нали ? Така си и помислих.
А спомняш ли си кога беше моментът, до който предпочиташе все да си около хора, за разлика от сега, когато в повечето случаи собствената ти компания ти е по-приятна от която и да е друга ? Отдавна, знам. И когато не пушеше и не си броеше цигарите и не бързаше да ги изпушиш, защото се подава влака от ъгъла ? Когато бързаше да пораснеш ? Когато не си мислеше, четейки надписа по кутиите с цигари "Пушенето убива" , - " Това е целта" ? Когато не се опитваше всеки ден малко по малко да отровиш нещо в себе си ? Когато имаше план, за след няколко години, мислейки си, че ще е различно ? Отдавна беше, нали ?
Времето минава, огледай се. Нищо не е същото, нали ? Няма и да бъде. Само след година всичко ще е различно. Е, може би не всичко.
Не ти ли омръзна вечно да чакаш "момента" ? Да бързаш за влака, да го чакаш ? Да чакаш пет минути до края на часа или два дни до заплатата ? Сливаме се в ежедневието,забравяйки да живеем, правейки едно и също всеки ден. Спри да чакаш. Заслушай се в шума около себе си, който не чуваш. Огледай се наоколо за онова, което не виждаш. Спри да живееш с навици. Спри да бъдеш роб на времето. Живей. Винаги имаш само Този момент.
Проблема на хората е, че си мислят, че имат време, но нямат. Времето има тях.
Преди бягахме от час, сега бягаме от раб...
„Свестните у нас считат за луди”! И пред...
***Когато се огледам...
„Свестните у нас считат за луди”! И пред...
***Когато се огледам...
Няма коментари