Здравей, скъпа. Пиша ти това писмо, за да го прочетеш някой ден... след доста години, предполагам. 
      Пиша ти, за да ти кажа няколко думи за живота. За това, през което ще се наложи да преминеш. 
     За момчето, което ще обикнеш. Което ще прави всичко за теб, само и само да спечели доверието ти... Да влезне под кожата ти. Да помислиш, че си единствена. Но няма да си. За него, ти ще си поредната. Ще те залъгва и ще разбие сърцето ти на хиляди парчета. Но ще го преживееш. Недей да плачеш. За гъз като него не се плаче.
    За приятелката. Която винаги ще те разбира, винаги ще е насреща, но един ден... няма да е. Сякаш изведнъж ще спре да й пука, все едно и до сега не й е пукало... Ще те зареже, но и това ще преживееш. Недей да плачеш. За кучки като нея не се плаче.
    Ще имаш дни, в които отваряйки очи ще се почувстваш като най-щастливата на света. Ще се смееш... без причина. Ще се чувстваш така, сякаш слънцето грее за теб.
    Ще имаш дни и в които всичко ще ти е криво. Без причина. Такива, в които няма да ти се иска въобще да си се събуждала. Всеки ще те дразни, всичко ще ти е безразлично. Ще имаш. Ще се радваш и ще си тъжна. Ще се смееш и ще плачеш. Ще грееш и ще рухваш. Ще обичаш и ще мразиш. Но това е. Животът е редица от щастливи и мрачни дни. Но помни, че каквото и да става, един лош ден не означава лош живот... 
     Е, късмет, скъпа. Знам, че ще се справиш. 

                                                                                                                          С обич,
                                                                                                                                    Мама.