Боли ме от човеците, които си правят дом в сърцето ми. И си отиват. След тях е до полуда тихо. Раздиращо. Разкъсващо. Горчиво. След тях се уча как да не обичам... Как да не вярвам в думи. Нито в хора. Как да съм друга - лоша и цинична към всички подозрителни любови. След тях се мразя. Толкова се мразя, че пулсът ми съвсем неволно спира. Ако не са сълзите, ще съм празна. И толкова готова за умиране... 
  Не се завръщайте... Домът ви в мен го няма. Продадох го за шепа безразличие. Запазила съм думите ви само. Да ми напомнят как не се обича.